Постинг
08.05.2012 07:55 -
СЪВЕТ КЪМ ВСЕКИ БАЩА
На времето в една махала живеел един богаташ.
Той имал два сина.
Но те били много разлигавени и нехранимайковци.
Имал комшия, който бил много мъдър човек, с добър характер
и всички много го обичали. Един ден този човек казал на богаташа: - „Съседе, много ще е хубаво и полезно за теб ако научиш синовете си на религията. Децата, които изучават религията стават добри и с добър характер.
След това ще ми правиш дуа (ще ми бъдеш благодарен за съвета).
Виж, аз съм стар и изстрадал човек, който има опит.
Вие сте още млади и неопитни.
Намери един учител за децата си, да ги научи на религията, на култура, възпитание, на морал.
След това ще си много добре, ще бъдеш спокоен и ще си спомняш за мен с добро.“ Бащата на децата бил млад, неопитен, пък и малко разглезен, нали бил богат, пък и всички знаем, че младите не се задълбочаваме и не вземаме под внимание думите на възрастните хора.
Малко е бил и от почитащите земните (временните) блага.
И така, не стига, че не обърнал внимание на съседа си, ами му отвърнал: - „Аз оставям на децата си много пари. Наследството, което ще получат им е достатъчно. Няма нужда да ги уча на религията, нямат нужда и от възпитание.“ И така минали 10-15 години.
Един ден, когато се хранили , бащата се обърнал към малкия си син: - „Сине, ще ми налееш ли малко вода?“ - а синът му отговорил: - „Татко ! Каната с вода и чашата са срещу теб. Вземи и пий.“
Големия син като видял, че бащата се натъжил на думите на брат си се намесил в разговора: - „Татко , хем знаеш какъв характер има брат ми и пак искаш от него вода.
Каната е пред теб, протегни се, налей си вода, пък сипи малко и на мен.“ Бащата още повече се натъжил и в един момент се събудил от дълбокия сън на заблудата.
Спомнил си думите на стареца, но вещв било прекалено късно.
Времето за възпитание на децата отдавна било минало.
Нали знаете, че дървото се огъва докато е сурово и децата се възпитават докато са малки. Как очакваме полза и добрина от децата си като ние сме тези, които сме предоставали причините за нещастието им.
Ние сме го снабдявали с всичко, което закоравява сърцето или го умъртвява.
Как можем да се надяваме да ни уважава като сме го оставили на произвол.
Излиза и влиза в къщи, когато си поиска, ходи, където си поиска.
Никой за нищо не му държи сметка.
Как да очакваме от него добро след като го виждаме, че върши грехове и си мълчим. Защо когато донесе нещо чуждо, не го попитаме от къде е и не го накараме да го върне и не му забраним да повтаря това?
Защо когато остарееш се оплакваш, че те псува, псува и майка си?
Защо когато беше малък и не можеше да говори добре ти се радваше, че се е научил да псува и дори го караше да псува пред другите хора?
Когато остарееш се оплакваш, че те бие, че не те уважава.
Но когато беше малко твоето дете, ти на какво го учеше?
Той имал два сина.
Но те били много разлигавени и нехранимайковци.
Имал комшия, който бил много мъдър човек, с добър характер
и всички много го обичали. Един ден този човек казал на богаташа: - „Съседе, много ще е хубаво и полезно за теб ако научиш синовете си на религията. Децата, които изучават религията стават добри и с добър характер.
След това ще ми правиш дуа (ще ми бъдеш благодарен за съвета).
Виж, аз съм стар и изстрадал човек, който има опит.
Вие сте още млади и неопитни.
Намери един учител за децата си, да ги научи на религията, на култура, възпитание, на морал.
След това ще си много добре, ще бъдеш спокоен и ще си спомняш за мен с добро.“ Бащата на децата бил млад, неопитен, пък и малко разглезен, нали бил богат, пък и всички знаем, че младите не се задълбочаваме и не вземаме под внимание думите на възрастните хора.
Малко е бил и от почитащите земните (временните) блага.
И така, не стига, че не обърнал внимание на съседа си, ами му отвърнал: - „Аз оставям на децата си много пари. Наследството, което ще получат им е достатъчно. Няма нужда да ги уча на религията, нямат нужда и от възпитание.“ И така минали 10-15 години.
Един ден, когато се хранили , бащата се обърнал към малкия си син: - „Сине, ще ми налееш ли малко вода?“ - а синът му отговорил: - „Татко ! Каната с вода и чашата са срещу теб. Вземи и пий.“
Големия син като видял, че бащата се натъжил на думите на брат си се намесил в разговора: - „Татко , хем знаеш какъв характер има брат ми и пак искаш от него вода.
Каната е пред теб, протегни се, налей си вода, пък сипи малко и на мен.“ Бащата още повече се натъжил и в един момент се събудил от дълбокия сън на заблудата.
Спомнил си думите на стареца, но вещв било прекалено късно.
Времето за възпитание на децата отдавна било минало.
Нали знаете, че дървото се огъва докато е сурово и децата се възпитават докато са малки. Как очакваме полза и добрина от децата си като ние сме тези, които сме предоставали причините за нещастието им.
Ние сме го снабдявали с всичко, което закоравява сърцето или го умъртвява.
Как можем да се надяваме да ни уважава като сме го оставили на произвол.
Излиза и влиза в къщи, когато си поиска, ходи, където си поиска.
Никой за нищо не му държи сметка.
Как да очакваме от него добро след като го виждаме, че върши грехове и си мълчим. Защо когато донесе нещо чуждо, не го попитаме от къде е и не го накараме да го върне и не му забраним да повтаря това?
Защо когато остарееш се оплакваш, че те псува, псува и майка си?
Защо когато беше малък и не можеше да говори добре ти се радваше, че се е научил да псува и дори го караше да псува пред другите хора?
Когато остарееш се оплакваш, че те бие, че не те уважава.
Но когато беше малко твоето дете, ти на какво го учеше?
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол