Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2011 15:20 - Кой е превзел Персия през 484 г.?
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 9063 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 31.05.2014 18:15


            И с просто око се вижда, че описанието по превземането през януари 503 г. на византийският (сирийски)град Амида на р. Тигър от  персийските войски на Кавад, е почти идентично при Захарий Митиленски и Прокопий Кесарийски.
   Напълно е възможно двамата да ползват общ извор, известната хроника на Евстатий Епифанийски, която според Малала стигала до "дванадесетата година на Анастасий" (т.е.503).

  Пигулевская предполага, че източник на Прокопий е именно Евстатий; но от текста на Прокопий става ясно, че явно хрониката на Евстатий е стигала до 504 г., не можем да обвиняваме Малала в неточност, просто годините не са започвали както сега от 1 януари; по-интересно е, че Захарий също пише за "тринадесетата година на Анастасий"(гл.ІІІ, кн. VІІ, при сироезичния текст на Псевдо-Захарий). Очевидно сирийският преводач Псевдо-Захарий или някои от по-късните преписвачи са повредили синтактично текста; смисълът на първото изречение на гръкоезичният Захарий Митиленски е явно, че дава сведения от времето на Пероз (459-484)до "тринадесетата година на Анастасий", т.е. 504, когато фактически приключват военните действия в персо-византийската война (502-506), в която юридическият договор за мир е чак в 506. И така, не е ясно, защо някои учени отричат, че автор на събитията след кн. VІ е гръкоезичният автор Захарий Митиленски. Пигулевская твърди, че след кн. VІ автор е сирийскоезичният Псевдо-Захарий, но ако той е автор, значи преписва и превежда или от Прокопий или от Евстатий, обаче, този сирийски преводач, така както съобщава, че превежда от Захарий Митиленски, би могъл да съобщи и другите свои извори, особено след като сведенията около Амида през 502-504 почти съвпадат с тези на Прокопий. Пигулевская твърди, че Прикопий и Псевдо-Захарий ползвали различни източници; първият Евстатий, а вторият някаква градска амидска хроника. Обаче съпоставката между Прокопий и запазеното в Псевдо-Захарий говори за общ източник, а Прокопий, за разлика от запазеното при Псевдо-Захарий, твърди, че хуните, които нападат Пероз и го убиват през 484 г., са от източен произход; при  текста в гл. ІІІ, кн. VІІ на Псевдо-Захарий (сироезичният превод от гръцкия текст на Захарий Митиленски, който днес не е съхранен на гръцки), те са от ... Предкавказието.

image

     Версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г., е издигната първо от Йешу Стилит,а след Захарий Митиленски тя има традиция при Псевдо-Захарий (кн.12, гл.7), продължена е от Михаил Сириец през 12 в. и от Бар Ебрей през 13 в...
      Традицията на Прокопий, който твърди, че хуните-ефталит са като произход източно от Персия, е продължена от Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец.

    Следователно въпросът откъде според летописите произхождат победителите над Пероз и завоевателите на Персия, не е решен от историческата наука, независимо, че по-голямата част от учените, които пишат за хуните-ефталит, следват Прокопий.
      Но както обърна внимание с ужас през 1939/41 г. Пигулевская, нито един от сироезичните летописи, не е взет предвид от модерните изследователи на произхода на хуните-ефталит.

image
     
      Очевидно съвпадението на сведенията при Прокопий и Захарий, говори за общ източник, но именно Прокопий издига полемичната теза, че ефталит са хуни, но не са "познатите ни хуни", следователно родоначалник на версията за източно-персийски произход на хуните-ефталит е именно Прокопий Кесарийски, който е знаел през 527 г., откогато вече пише като очевидец, че ефталит имат държава в Согд, северна Индия и Тохаристан, и вследствие на това прокарва анахронизъм, че те и по произход са оттам; като отхвърля традицията на Евстатий-Захарий и както казахме, дори имплицитно полемизира, сревнявайки хуните-ефталит с добре известните му хуни утигури и кутригури. Това, че ги сравнява, говори за полемизъм, защото целта на Прокопий е да ги разграничи и той го прави за първи път в историята през VІ в.; дори твърди, че ефталит са градски хора, докато китайската хроника "Бей-ши" дава обратното сведение. Въпросът е много важен, защото ако Пероз е победен през 484 г. от пост-атиловите хуни на Ернак, се оказва, че всичките сведения при Йешу Стилит, Захарий Митилински, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски за "хунския цар", превзел през 484 г. Персия, са част от непроученото минало на ранната българска история в периода 465-488 години.

image
 
 кн. VІІ, гл. ІІІ от сироезичния превод но Псевдо-Захарий, в превод на В. Тракийски
  Когато Пероз, царят на Персия, владеел своята си страна, в тринадесетата( година) на Анастасий(491-518 г. к.м.), хуните излизат, оттатък вратите пазени от персийците, от планинския район. И навлизат в персийската територия. Пероз бил предупреден и събрал армията си и отишъл да ги посрещне. И когато ги попитал за причината на тяхната предварителна подготовка и нахлуване в страната му, те му казали: „Каквото ни дава персийското царство като данък не е достатъчно за нас варварите, то е като за диви зверове, и е отхвърлено от Господаря на северо-западния район; ние живеем от нашите оръжия, нашите стрели и нашите саби; ние се поддържаме с месна храна от всякакъв вид; царят на Римляните ни е обещал, чрез неговите пратеници, да ни дава два пъти повече като данък всеки път, когато ще развалим нашето приятелство с теб персиеца; и в съответствие с това ние се подготвихме и пристигнахме тук, така че или ще ни даваш така както Римляните, и ние с теб ще се съгласим за данъка, или ако ти не ни го дадеш, почваме война.”
 Захарий Митиленски разказва един ... 

Захарий Митиленски разказва един интересен епизод. Когато гр. Амида е оградена от перси и хуни, някакъв смел амидянин минавал през водопровода и излизал отвън на града. Той се промъквал до вражеския обоз и разгонвал добитика. От стената хората викали "Кутриго, Кутриго". Захарий ни е представил това име като лично на смелият гражданин на Амида, но явно е допуснал инверсия. По-вероятно е, от стената да са предупреждавали смелият си съгражданин, че трябва да се скрие, понеже от високо са виждали хуни, които явно наричат "Кутригури, кутригури...". Прокопий е пропуснал да преразкаже този епизод, той много добре е знаел, че името Кутриго означава това на хуните-кутригури. Очевидно Прокопий вече знае от някъде името "ефталит" и дори не може да допусне, че кутригури и ефталит (ср.с `авитохоли` в "Именника на българските канове") биха могли да бъдат едни и същи, но от Теофан през ІХ в. много добре знаем, че кутригурите през 557 г. нападат Балканите и Константинопол, а още на следващата година тия "тракийски хуни", както ги нарича Теофан, атакуват гр. Анастасиопол, който е съвсем близо до Амида.



Гласувай:
5


Вълнообразно


1. letopisec - кн. VІІ, гл. ІІІ от сироезичния превод но Псевдо-Захарий, в превод на В. Тракийски
08.06.2011 16:27
Когато Пероз, царят на Персия, владеел своята си страна, в тринадесетата( година) на Анастасий(491-518 г. к.м.), хуните излизат, оттатък вратите пазени от персийците, от планинския район. И навлизат в персийската територия. Пероз бил предупреден и събрал армията си и отишъл да ги посрещне. И когато ги попитал за причината на тяхната предварителна подготовка и нахлуване в страната му, те му казали: „Каквото ни дава персийското царство като данък не е достатъчно за нас варварите, то е като за диви зверове, и е отхвърлено от Господаря на северо-западния район; ние живеем от нашите оръжия, нашите стрели и нашите саби; ние се поддържаме с месна храна от всякакъв вид; царят на Римляните ни е обещал, чрез неговите пратеници, да ни дава два пъти повече като данък всеки път, когато ще развалим нашето приятелство с теб персиеца; и в съответствие с това ние се подготвихме и пристигнахме тук, така че или ще ни даваш така както Римляните, и ние с теб ще се съгласим за данъка, или ако ти не ни го дадеш, почваме война.”
Статия в Роден Край
цитирай
2. letopisec - Захарий Митиленски разказва един ...
24.06.2011 12:50
Захарий Митиленски разказва един интересен епизод. Когато гр. Амида е оградена от перси и хуни, някакъв смел амидянин минавал през водопровода и излизал отвън на града. Той се промъквал до вражеския обоз и разгонвал добитика. От стената хората викали "Кутриго, Кутриго". Захарий ни е представил това име като лично на смелият гражданин на Амида, но явно е допуснал инверсия. По-вероятно е, от стената да са предупреждавали смелият си съгражданин, че трябва да се скрие, понеже от високо са виждали хуни, които явно наричат "Кутригури, кутригури...". Прокопий е пропуснал да преразкаже този епизод, той много добре е знаел, че името Кутриго означава това на хуните-кутригури. Очевидно Прокопий вече знае от някъде името "ефталит" и дори не може да допусне, че кутригури и ефталит (ср.с `авитохоли` в "Именника на българските канове") биха могли да бъдат едни и същи, но от Теофан през ІХ в. много добре знаем, че кутригурите през 557 г. нападат Балканите и Константинопол, а още на следващата година тия "тракийски хуни", както ги нарича Теофан, атакуват гр. Анастасиопол, който е съвсем близо до Амида.
Статия в Роден Край
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11485326
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ