Нали знаете онова чувство,когато сте направили нещо глупаво или сте искали да го направите,но не ви е стигнала смелостта и от това ви ствава още повече зле?
Често съжаляваме за туй и онуй и докато се усетим сме тъжни,избухливи или по-лошо-затворени.Не трябва да си го причиняваме.Животът не е перфектен.Знаем си го.Но не е и гаден.Със сигурност не и толкова колкото е възможно да стане.Затова:усмивки,да се радваме на хубавите неща и може би малко повече на тъжните.По света има много депресирани хора.Нека ние да не сме от тях.


                                                                                                                      РС

Да ти се връща!