Страхотен хляб! Така мирише, мекичък, топличък направо се топи в устата. А не трябва да го ям. Пак съм на диета. Ама пък то хляб ако не хапне човек, то какво друго?!

Никой не е по-голям от хляба. Навремето всички политически спорове чичо ми завършваше с риторичния въпрос: Ти ми кажи: Хлябът, хлябът къде е!

И ме връхлитат спомени от миналото...Баба ми всичко ядеше с хляб. Когато за първи път и сервирах спагети попита: А защо без хляб? Ти ми дай филииката, пък нищо, че италианците така ги ядели!

Аз съм от онова поколение, което гледаше Роки и Рамбо. И момчетата много искаха такива мускули, ама още нямаше хранителни добавки, фитнес зали и фитнес магазини. Та пак за хляба. Вики (едно съседско момче, много готин!) искаше да стане културист. Прочете всичко възможно и каза: Аз нямам пари за тези специални храни, ще надебелея и после от тези килограми с тренировки ще направя мускули. И така Вики започна своята фитнес програма, като всеки ден ядеше по 5 хляба! Няма да го забравя, купуваше топъл хляб от близката фурна, сядаше на пейката, стисваше го с две ръце и бавно и методично го унищожаваше...Стана културист с постоянство и тренировки. Но ръчния хляб от фурната се оказа панацея. И на мен ми е слаб ангела щом ми замирише на пресен, туко що изпечен хляб...

Когато си гладен хлябът не е твърд. (За хубав глад няма твърд хляб.)

Дорде не изядеш с човек един чувал брашно, не можеш да го познаеш какъв е.

Имаш ли хляб кучета много.

Сол и хляб - готов обяд.

По-добре сух хляб с мир, а не печено агне със свада.

Къща без хляб да не замръква.

У когото е питата, у него е и ножа.



виж: 1etty.blog.bg/recepti/2013/11/15/kak-da-izpolzvame-stariia-hliab.1206308