Да- момиче, нищо че вече си на прага на 40-те години, ти си оставаш онова красиво, слънчево, несигурно и романтично момиче, което познавам. Мислиш се за зряла жена, постигнала нещо в живота си – успешна кариера, семейство, дете. На пръв поглед и за околните е така – ти си все още красива и лъчезарна (понякога), с престижна професия и великолепно дете, но… Винаги онова НО, защото в човешкия живот, за съжаление, винаги нещо не достига  и не парите (те на всички не достигат, спомни си притчата за пиратското око), а другото – човешкото.  Житието е изкривило и твоето съзнание, приемаш грубостта и упреците, като заслужени, развила си слаб Стокхолмски синдром… Самочувствието ти страда от НЕГОВОТО неуважение. Има един руски филм „Всички мъже са гадове” може и да си го гледала…  Но коя ли съм аз, да правя дисекция и анализ на твоя начин на живот и ценностната ти система?! Всеки може да каже: Я се виж ти! – и ще е прав, защото една голяма част от жените са в това положение години наред и независимо дали са достигнали 40, 50, 60…години се чувстват по същия начин – недообичани, неразбрани и използвани. Изход няма. Помогни си сам, за да ти помогне и бог! Ориста на жената е да търпи, но (отново но) „знай че има и щастливи цигани”. Та въпросът за избора си остава – материалното или духовното, да балансираш между двете, ти коства твърде много, а разбирането за щастие си е индивидуална трактовка.

Пожелавам ти цялото щастие на света, мило мое момиче!