Милано толкова ме впечатли, че отново се връщам при него, но този път си взех бележка и ще бъда по детайлна. Забележката буквално гласеше: много общо пишеш, разкажи за хотела, за маршрути в града, за посетените забележителности...
И така екскурзията я планувахме като нискобюджетна – евтини самолетни билети (купени 3 месеца по рано, отиване и връщане за двама човека общо 200лв с включени такси и багаж до 32кг) + евтин хотел (търсенето на такъв хотел хем на ниска цена, хем приличен от booking.com ми отне седмица докато избера). Хотелът се казваше Ambroziana и горещо го препоръчвам! Изключително чист, разположен на втори и трети етаж от кооперация, във вътрешен двор изолиран от градския шум, тих и уютен. Салонът за хранене има и тераса също с масички и столове (приятно и за закуска и за пушене), кухня - която може да се ползва ако решите да си приготвите набързо нещо и да икономисате от разходите за храна. За четири дни мястото напълно ни задоволяваше, имаше си и flat TV и WiFi. Като локация хотелът също е добре, защото е сравнително близо до Corso Buenos Aires (идеална шопинг ериа + метроспирка Lima) и централна гара (за хора обичащи ходенето пеша, разстоянията са приятни) Персоналът в хотела говори свободно английски и са много дружелюбни, готови да ви упътят и ориентират за основни места и забележителности, но най-голямата им заслуга беше сутрешното кафе – невероятно кафе правеха, ароматно, силно, разкошно.
 

От централна гара (Milano Centrale) може да се купи комплекта MilanoPass 13Е, както вече споменах за нас не беше от полза, защото ни го дадоха без citymap  и ползвахме само картата за градски транспорт 48h за 8Е. Milano Centrale е построена 1864 на известния площад Piazza della Repubblica. Архитектурата е на французина Louis-Jules Bouchot (1817–1907) и е инспирирана от френската архитектура характерна за този период. Сградата е колосална! Не пропускайте, когато пристигнете в Милано да се щракнете там за спомен и да я разгледате. Във фоайетата има временни изложби, статуи, множество магазини. Ние около 2часа разглеждахм гарата и магазините в нея.  
 

Апропо, билети отиване и връщане от летището Бергамо до централна гара могат да се купят от интернет, от самото летище, или от централна гара от разхождащи се момичета с табели на Terravision и Orio двоен билет е 8Е, а еднопосочен 5Е. Ако не сте много сигурни във времето на пътуване, купувайте билети на място (от автобуса).

Пред гаровия площат има спирка на метрото, с което за броени минути се оказвате в центъра на града – спирка Duomo. А по улица Vitruvio + Plinio се стига до корсо Буенос Айрес и до хотела, на нея са разположени множество хотели, ресторантчета, китайски евтини магазини, супермаркети, заведения за бързо хранене, магазини за дрехи и обувки, зарзаватчийници (ако търсите нещо много евтино на тази улица може да го намерите).

Та да стигнем отново до центъра, където ни очаква величествената катедрала Duomo! Най-бързо се придвижвате с метрото (еднопосочен билет 1,50Е). При качването си на площада внимавайте, защото бързо може да се окажете заобиколен от негри и амбулантни търговци, те са неизбежното зло на всички известни туристически градове. Пригответе се за изненадваща обиколка и много снимки! Duomo уникална готическа катедрала, за нейното завършване са били необходими почти 6 столетия, един от най-старите християнски храмове в Европа. Една от най-високите в света с максимална височина 108,50 м. Построена е на мястото на древна катедрала от V в., в която бил кръстен Свети Августин и която е била частично разрушена от пожар през 1075 г. Строителството на сегашната катедрала започва в 1386 г. и е завършено окончателно едва през 1805 г. Първите архитекти на катедралата са Марко Солари и Джовани Солари да Карона. Тук на 26 май 1805 г. е коронясан за крал на Италия Наполеон Бонапарт. Катедралата е изградена от бял мрамор и съдържа елементи от различните стилове, които са били на мода в течение на няколкото столетия, през които е била строена - от готиката през барока и нео-класиката до нео-готиката. Общата й площ е 11.700 m². Има 3400 статуи. На върха на най-високата стрела през 1774 г. е поставена позлатена статуя на Мадоната (la Madonnina dorata). От покрива на катедралата, до който туристите могат да стигнат по стълбите или с асансьор, се открива гледка към целия град. Внимание! Разглеждането на катедралата според мен не е подходящо за деца, защото има няколко светии в стъклени саркофази, които изобщо не са приятна гледка, ако не сте силно религиозни.

От едната страна на площад Дуомо е разположена Galleria Vitorio Emanuele II – известна още като покритата улица, уникално творение във формата на кръст и със стъклен купол. Строителството ѝ продължава 11 години - от 1867 до 1878 г. Носи името на Виктор Емануил II, крал на Италия (1861-1878), който я открива тържествено на 1 януари 1878 г. Тук има голям брой бутици, ресторанти, кафенета, книжарници, антикварни магазини (за един от ресторантите може да ползвате 10% отстъпка с МиланоПасс). Не пропускайте култовите бутици на Prada и Borsalino отбийте се поне да ги разгледате! Ако сте непоправими шопахолици тук е вашата стихия, маркови стоки на маркови цени. След като се наситихме на марковите бутици изненадващо се оказахме на изхода на галерията Piazza della Scalla със статуята на Леонардо ДаВинчи и приятни пейчици, от едната страна е Pallazo Marino, а от другата Teatro alla Scala. Театърът е солиден, но не и впечатляващ на външен вид. Ако сте любители на операта задължително посетете музеят към театъра 6Е билет и сувенирния магазин, ще останете приятно изненадани.

От La Scalla тръгнете по улица Via SanDalmacio все направо докато излезете на улица Dante. По пътя има няколко много приятни ресторантчета с много умерени цени, така че не са за пропускане, но дори и да ги подминете задължително седнете поне в едно заведение на улица Данте, толкова са италиански, че остава спомен. Нищо чудно да ви заприказват, миланчани са много общителни и са толерантни към чуждестранните туристи (в крайна сметка се предполага, че посещавате града и за да оставите голяма част от парите си в местните бутици). След като разгледахме голяма част и от магазините по тази улица стигнахме до статуята на Гарибалди и замъка Сфорцеско (Castello Sforzesco), където до фонтана могат да се купят много качествени ментета чанти, портмонета и колани от амбулантните търговци след задължителен пазарлък. Вече се стъмваше и решихме да се върнем, този път избрахме друга улица с много интересни сгради и часовникова кула. Направихме вечерни снимки и хванахме метрото до нашата спирка, след бърз шопинг в близкия супермаркет се прибрахме в хотела, за да гледаме италианска телевизия, защото хубави италианки има само по телевизията! През деня не видяхме нито една хубавица, всички са нормално изглеждащи и може да се каже, че са по смотани от българките в София например.

На следващия ден с нови сили отново се озовахме при Дуомо, толкова ни хареса предишния ден, че повторихме част от маршрута до Piazza Corducio от там трамвайче и до църквата Санта Мария дел Грацие, за да си купим билети за Тайната вечеря на ДаВинчи (билети могат да се вземат и от интернет и така си спестявате едно разкарване до там, ако много бързате). При купуването на билетите се оказа, че пускат групи през 20мин и то с резервация, нашият час беше 17h и така имахме много свободно време. Обратно с трамвайчето и ето ни в замъка Сфорцеско вход 3Е (какво му плащаш?!), а се оказа че има какво да се види – богата експозиция с експонати от Египет (мумии, саркофази, книга на мъртвите); галерията е пълна със шедьоври на старите майстори и с най-различни образци от Ренесанса; фантастични зали... Изобщо откарахме си часове в зяпане. Зад замъка е parco Cempione. Бърза разходка през парка, после в ляво и ето че се озовахме пред триумфалната арка! А тя феноменална! Барелефите изобразяват различни сцени свързани с легенди за града. В момента не мога да си спомня легендите, но в справочника за Милано, който купих от сергия в парка имаше доста интересни неща за арката.

На връщане от арката отново в парка към замъка, особено ако сте с деца, посетете Аквариума, действа много успокояващо (Viale Gerolamo Bartolomeo Gadio 2).

Бързахме да не си изпуснем резервирания час за Тайната вечеря и след това бързане какво се оказа?! Пуснаха ни в една зала боядисана в бяло, където на едната стена е Тайната вечеря, а на срещуположната друг стенопис и той изключително впечатляващ. Обясниха, че стенописа е реставриран дълго време и от съображения за запазването му не разрешават никакви снимки. Това много ни разочарова, ама какво да се прави - правила. Постояхме 15мин и тъкмо ми беше станало интересно, защото се взирах в детайлите и взеха, че ни подканиха да излизаме, та 15мин зяпане за 6,50Е (ако Леонардо знаеше какви пари се правят на негов гръб...) А иначе църквата Санта Мария Дел Грацие се разглежда съвсем свободно, тази зала в коята е стенописа е от старата и част. После с трамвай №16 обратно, ама по пътя бяхме набелязали няколко магазинчета и някакъв дворец и затова на втората спирка слязохме и нова разходка по миланските улици.
     

   

Така премина втория ни ден. А на следващия с автобус от гарата до Casino Campione и така се озовахме в Швейцария и до Лугано. Но за това в друг постинг...

(На PL – надявам се че този път ще ти е по интересно да четеш)

ВИЖ ОЩЕ 1etty.blog.bg/turizam/2013/10/16/zashto-milano.1193313

За мен този град е свързан с първото ми посещение на концерт на любимата ми група U2 - поздрав с тяхно изпълнение, в което хвалят Дуомото :)
http://www.youtube.com/watch?v=r07tUdgzCbk