Първото впечатление, което остава от Италия е, че всичко е много подредено. Усещането за ред се появява още докато гледаш ширналите се поля и ниви, докато пътуваш. Всичко е в строго определени граници, нанизани едно до друго като по конец. Маслинови горички, лозя, портокалови дръвчета, полета, пътища, магистрали, къщички – навсякъде спретнато и приятно пъстро. Слънчева страна, щедра природа.

Градовете в Италия са също така добре подредени, спретнати, с хармоничен архитектурен облик. Макар, че си съперничат взаимно по забележителности, красота и като туристически обекти, всички те са впечатляващи. Моята категоризация е простичка: Венеция – най-интересния град (от каналите малко намирисва); Милано – малкият Париж; Рим – приказния, наистина вечен град! Останалите градове и места, които съм посетила също имат своето очарование и прелест, но са по малки (Равена, Римини, Сан Марино, Комо).

Един от митовете, които се развенчаха за мен в Италия бе за италианската пица. Всички блогъри я възхваляват. А на мен пиците им въобще не ми допаднаха! Мъжът ми каза: „Жена, не си яла достатъчно пици в Италия, не си била в същите ресторанти”. Е добре де, там където ядох пица, на нито едно място не ми хареса чак толкова, че да я превъзнасям. Тесто и отгоре оскъдно размазана плънка! – навсякъде  – в ресторанти, в пицарии, на парче, НЕ СТРУВАТ.

 

Не случайно последното кулинарно състезание за правене на пица е спечелено от австралиец. За мене по-вкусни от софийските пици няма, и на парче и в ресторант пак са по-вкусни от италианските. В това отношение – правенето на пици, ученикът надминава учителя си, и не случайно българин е станал 6-ти на световното състезание за правене на пици. Виж, пастата им е ненадмината! Безапелационно капитулирам пред италианската паста, бриошите и десертите! Но независимо от калоричната им кухня, италианците не са дебели. Сигурно, защото са много експресивни, жестикулират много, надвикват се много, емоциите не им позволяват да надебелеят, а и определено са подложени на стрес (поне в Рим). Римляните карат кола като побеснели, вероятността да ви сгази нещо по римските улици е огромна. Ако се загледате и в колите им, доста от тях са претърпели произшествия, тук чукнато там одраскано. Но не е така в северната част на страната и на Ривиерата, там специално шофьорите са много внимателни - забележат ли, че сте доближили пешеходна пътека и спират. 

В Рим останах в потрес и от градския транспорт. Автобусите им са на принципа на нашите маршрутки, ако не помахаш с ръка да спре, те подминават като пътен знак, нищо че висиш на спирка. Вътре в автобуса, ако не натиснеш бутона за спиране, може да те откара да другия край на града без да спира по обозначените места. Това за екскурзиантите е просто ужас, защото няма как да си броиш спирките и не знаеш къде точно да слезеш, затова висиш на главата на шофьора и питаш. Пък да не говорим за римското метро – тясно, мръсничко, можеш да добиеш уплах, разхождат се дори мишки!, единствения плюс му е бързината и точността. Затова се чувствам горда софиянка, защото имаме най-новото и най-красивото метро в Европа.

Едно приятно изживяване е пътуването с влак-стрела. Влаковете Freccia са луксозни и страшно бързи. Пътуването с влак от Милано до Рим се оказа изключително приключение. Вагоните са със сепаренца с масички, много удобно, пътуването е комфортно, но пък от скоростта (около 300км/ч) ушите ми пукаха и пищяха през целия път. Това беше първото пътуване на детето ми със влак и си остана незабравимо. Билетите за влак е препоръчително да се купят 3 месеца по рано, защото тогава са на промоционални ниски цени, ако се купяг в последния момент може да се окажат 4пъти по скъпи.

В Италия знаят много добре как да измъкнат парите на туристите. Навсякъде музеи, шопинг ерии, магазини, павилиони със сувенири и както казва дъщеря ми: „твърде много забележителности”. Колкото и да си стиснат, там някакси се отпускаш и започваш да харчиш. Мен ме привлякоха музейте, евтините супермаркети, сувенирите и джелатериите, наужким евтино пък си пръснах една добра сумичка за култура, хапване и боклуци, които после да раздавам като армагани от чужбина. Но пък си струваше!

Най-удачният град за сувенири и златни бижута се оказа Сан Марино, в сравнение с другите градове тук е направо евтино. Разходката из града-крепост много удачно се съчетава с пазаруването, защото магазинчетата са навсякъде. Доста от продавачките знаят и руски, което си е голямо облекчение.
Във Венеция разглеждайте и се наслаждавайте, парите си струва да се дават за забележителности, муранско стъкло и маски. Ако бюджетът ви позволява, има ултра скъпи оригинални стоки във фирмени магазини, ако ли не - може да се намерят ментета на кея от амбулантните търговци и разбира се пазаренето е задължително.
Милано си е всеизвестен шопинг център, затова няма да се разпростирам надълго – просто обикаляте и пазарувате, има и организиран транспорт до крайградски аутлети. Рим също си е и шопинг център. В района до гарата са ситуирани множество малки аутлети за обувки и чанти, може да се намерят супер евтини маркови стоки, за съжаление са единични бройки и е въпрос на късмет да улучите размера.
Римини е отличен избор за спокойна почивка - приятно, голям избор от хотели, добре оформени алеи, малки магазинчета.

След три екскурзии в Италия, дори се позамислих да се преместим да живеем там, но желанието се изпари за секунди, като видях цените на недвижимите имоти – от 100000Е за къщичка в провинцията, и от 200000Е до няколко милиона за апартамент в града. Иначе заплатите на италианците са големи, около 1500Е е най-ниската, пък храната им за тази заплата е евтина – хляб от 0,35Е до 1Е; кисело мляко от 0,20Е до 0,80Е; месо от 6Е до 12Е; сирене от 0,40Е до 6Е; плодове и зеленчуци средно 1-3Е килограм.

Може и нещо да съм пропуснала, защото натрупах много впечатления, но пък винаги мога да го допълня в друг пост.

(ще се радвам на допълнителни въпроси)

Подредено е,защото не е имало комунисти начело на властта! Те умишлено пречат да си сложим в ред страната,щото веднага ще лъснат наяве кражбите и злоупотребите им!