Замислих се, какво би станало, ако няма възпитание?! - но това практически е невъзможно.
Възпитанието започва с първата минута от раждането - поемат ни и ни измиват, така се научаваме да сме чисти. После идва храненето - в точно фиксиран час, и разходките и те в определено време. Децата растат в среда със правила. Хората живеят в среда с правила и закони.
Забраните започват от невръстна възраст.
А какво би било да се възпитава дете с по малко забрани? Според мен това би го направило по-креативен възрастен, много по самоуверен и неконвекционален. Ето например да се ограничат забраните от сорта: Млъкни за малко!, Не драскай там! Не питай това ще го щупиш! Не прави това, не прави онова... Много по-правилно е съвсем леко да го насочим в посоката, на нашите желания, вместо да налагаме забрани. Да наистина това си е манипулиране, но именно това е и същността на възпитанието. Така и така сме принудени да спазваме правилата, поне да го правим без да слагаме пранги на децата!
Друго което, според мен, пречи за правилното развитие, това е ранното отглеждане на детето в детска ясла и детска градина. Би било добре, майките сами да отглеждат децата си поне до седем годишна възраст. Обаче въпросът с препитанието веднага излиза на преден план. Много добра идея е, ала кой ще осигури пари на майките, за да отглеждат децата си? Който има начин, да го направи. Самата аз винаги съм съжалявала, че не съм се занимавала повече с детето си, че не е оставало време за него, защото съм била заета. А като се замисля, че тази заетост по своята същност е глупава и няма нищо, което да ме оправдае (защо са ми били необходими всички тези пари). Давам си сметка, че съм могла да направя от детето си вундеркинд, а сега то ми е сърдито защото е кави. Нито в детската градина, нито в училище се помага на децата да се развиват.
И аз, не съм признателна, на тези които са ме възпитавали.  През годините съм получавала повече забрани, отколкото насърчения.
Всичките ми размисли са продиктувани от онова : Ами ако...., за което говори Айзък Азимов в един свой разказ. Възможно е и при двата случая, когато няма възпитание или когато стрикто се придържаме към метода на забраните, в един момент да се окажем с един и същи краен резултат.
КОЙ ЗНАЕ?